В началото виждах танца като поредица от стъпки и фигури, насложени върху ритъма.

Впоследствие смятах, че най-важни са триковете, акробатиките и пируетите, поставени върху музикалните акценти.

Израстнах до ниво да изразявам вътрешното движение на тялото върху вокално-инструменталните линии и нюанси на песента.

Накрая разбрах, че танцът е изпълнено с емоционален заряд дихание на тялото, вплетено върху безкрайността на музиката.Една интровертна симбиоза между изпълнител и музикално послание, отвеждаща зрителя в дълбините на конкретното емоционално преживяване.